До другия Живот
ДО ДРУГИЯ ЖИВОТ
Отдавна знам, че съм си кръгла нула, на борсата не чиня пукнат лев,
съдбата с мен бе тигрова акула – зачеркна ме на кръст! – и на верев,
печален – и абсурден безполезник, от ръбест камък по-неприложим,
свръхзвуков, и от мене си изчезна Вълшебникът с вълшебния килим,
и моят друм не бе застлан със рози, за вашият не бих могъл да знам,
в безкрайните си римни монолози изчезвах, все по-тъжен, слаб и сам,
асото пика скрил си във ръкава – va bank! – животът срещу мен игра,
държавата ме взе за дойна крава – крадеше ме! – пара́ подир пара́.
И аз ще си отида най-накрая, тъй не спечелил тлъстия джакпот! –
с утехата, че може би – във Рая? – ме чака някой по-щастлив Живот.
© Валери Станков All rights reserved.
