До друго изпитание
Спасението нямало значение...
Ръката ти до болка ме задържа.
Мълчанието беше ли учение?
Ръката ти над пропастта поддържа.
Главата ми ще падне като птиците...
"Ще падне, но във моите обятия" -
изрече и остана във очите ти
сълзата необичана и няма...
Спасението нямало значение.
"Красиви днес са устните ти... мила"...
И думите, отдавна неизречени,
попиха във душата... твоя била...
И бурите, над пропастта унесени,
за миг изпускат моето съзнание...
А в този миг в гласът ти - спомени...
оцелях до друго изпитание...
Ръцете ти до болка ме поддържаха...
"Когато някой разбира сърцето ти - не го изпускай..."
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
