Спасението нямало значение...
Ръката ти до болка ме задържа.
Мълчанието беше ли учение?
Ръката ти над пропастта поддържа.
Главата ми ще падне като птиците...
"Ще падне, но във моите обятия" -
изрече и остана във очите ти
сълзата необичана и няма...
Спасението нямало значение.
"Красиви днес са устните ти... мила"...
И думите, отдавна неизречени,
попиха във душата... твоя била...
И бурите, над пропастта унесени,
за миг изпускат моето съзнание...
А в този миг в гласът ти - спомени...
оцелях до друго изпитание...
Ръцете ти до болка ме поддържаха...
"Когато някой разбира сърцето ти - не го изпускай..."
© Кати Все права защищены