ДО ДЪНО...
Забравям всички грозни гласове –
от писъци на мълнии и бури...
Зловещи сенки, влачещи нозе...
Във зоната на здрача нека бъдат!
Забравям ги. Сега си само ти.
Морето. И божествената Ода...
Вълната се надигна и отми
калта донесъл някой от подмола...
И ето ти с душа ме възжела.
И ето аз с душа до теб доплувах.
За да се слеем заедно в вечността. ...