11 авг. 2010 г., 08:37

До дъно...

758 0 7

 ДО ДЪНО...

 

Забравям всички грозни гласове –

от писъци на мълнии и бури...

Зловещи сенки, влачещи нозе...

Във зоната на здрача нека бъдат!

 

Забравям ги. Сега си само ти.

Морето. И божествената Ода...

Вълната се надигна и отми

калта донесъл някой от подмола...

 

И ето ти с душа ме възжела.

И ето аз с душа до теб доплувах.

За да се слеем заедно в вечността.

Сега, сега се потопи до дъно...

... в Обичам те.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасни думи в светъл ден! Благодаря ти, Роси!
    Успешна и щастлива нова седмица за теб, мила!
  • Поздравления за великолепните стихове, Людмила!
  • Бурите са красиво предизвикателство. Да ги гледаш в лицето, носи толкова радост, колкото да минеш под дъгата след тях... И въпреки това, арката си остава символът за щастие.
    Къде съм аз?...
    Да, прекрасен стих, Капитане. Благодаря!
    ---
    Разбира се, че е така, Маринче - когато го обичаш в цялата му пълнота, тогава пропускаш острите му и раняващи ръбове. Изкуство е да умееш това. Благодаря ти, мила! Хубав ден за теб!
    ---
    Благодаря ти, Петя! Дано! Поздрави, мила!
    ---
    Радваш ме с високата оценка, Стеляна! Благодаря ти!
    ---
    Поздрав и за теб, Плами!!! Благодаря ти, че се спря до мен!

  • Поздрав!!!
  • Великолепен!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...