14 nov 2019, 10:09

До голямата вода 

  Poesía » Otra
846 1 0

Тук ни съм жив, нито съм мъртъв,

а някъде съм по средата.

Душата си видях да пърха

в отблясъците на водата.

 

Намига ми, че е излязла

да търси бъдния си дом

и с живи багри да разказва

на тях, на ангелския сонм,

 

че още някъде ме има

и тих, и благ – усамотен.

И чака моето: „Прости ме!”,

да се завърне пак у мен.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??