Тук ни съм жив, нито съм мъртъв,
а някъде съм по средата.
Душата си видях да пърха
в отблясъците на водата.
Намига ми, че е излязла
да търси бъдния си дом
и с живи багри да разказва
на тях, на ангелския сонм,
че още някъде ме има
и тих, и благ – усамотен.
И чака моето: „Прости ме!”,
да се завърне пак у мен.
© Райчо Русев Все права защищены