14 нояб. 2019 г., 10:09

До голямата вода 

  Поэзия » Другая
711 1 0

Тук ни съм жив, нито съм мъртъв,

а някъде съм по средата.

Душата си видях да пърха

в отблясъците на водата.

 

Намига ми, че е излязла

да търси бъдния си дом

и с живи багри да разказва

на тях, на ангелския сонм,

 

че още някъде ме има

и тих, и благ – усамотен.

И чака моето: „Прости ме!”,

да се завърне пак у мен.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??