До голямата вода

Тук ни съм жив, нито съм мъртъв,

а някъде съм по средата.

Душата си видях да пърха

в отблясъците на водата.

Намига ми, че е излязла

да търси бъдния си дом

и с живи багри да разказва

на тях, на ангелския сонм,

че още някъде ме има

и тих, и благ – усамотен.

И чака моето: „Прости ме!”,

да се завърне пак у мен.