Nov 14, 2019, 10:09 AM

До голямата вода 

  Poetry » Other
820 1 0

Тук ни съм жив, нито съм мъртъв,

а някъде съм по средата.

Душата си видях да пърха

в отблясъците на водата.

 

Намига ми, че е излязла

да търси бъдния си дом

и с живи багри да разказва

на тях, на ангелския сонм,

 

че още някъде ме има

и тих, и благ – усамотен.

И чака моето: „Прости ме!”,

да се завърне пак у мен.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??