4 jul 2007, 20:43

ДО ГРОБ

  Poesía
888 0 18
Ветровити сезони ще дойдат.
Ще ни погнат лавинни слънца.
И земята ще бъде безплодна.
Заклеймени - невинни деца.
Ще се молим на голи тотеми.
Ще се крием в пустинни места.
И ще бъдем сарказно "големи",
със размера на мъртва мечта.
Ще сме слепи в утробата още.
Ще сме хора без цел и душа.
Безполезните дни или нощи
ще ни тъпчат в безмилостен марш.
Ще растем на омраза и завист.
Ще разстрелваме всяка любов.
Ще пречоплим Земята за завет.
За прокЪлнато топло.
До гроб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...