4.07.2007 г., 20:43

ДО ГРОБ

886 0 18
Ветровити сезони ще дойдат.
Ще ни погнат лавинни слънца.
И земята ще бъде безплодна.
Заклеймени - невинни деца.
Ще се молим на голи тотеми.
Ще се крием в пустинни места.
И ще бъдем сарказно "големи",
със размера на мъртва мечта.
Ще сме слепи в утробата още.
Ще сме хора без цел и душа.
Безполезните дни или нощи
ще ни тъпчат в безмилостен марш.
Ще растем на омраза и завист.
Ще разстрелваме всяка любов.
Ще пречоплим Земята за завет.
За прокЪлнато топло.
До гроб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....