Jul 4, 2007, 8:43 PM

ДО ГРОБ

  Poetry
885 0 18
Ветровити сезони ще дойдат.
Ще ни погнат лавинни слънца.
И земята ще бъде безплодна.
Заклеймени - невинни деца.
Ще се молим на голи тотеми.
Ще се крием в пустинни места.
И ще бъдем сарказно "големи",
със размера на мъртва мечта.
Ще сме слепи в утробата още.
Ще сме хора без цел и душа.
Безполезните дни или нощи
ще ни тъпчат в безмилостен марш.
Ще растем на омраза и завист.
Ще разстрелваме всяка любов.
Ще пречоплим Земята за завет.
За прокЪлнато топло.
До гроб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...