До гроб ще те нося в сърцето...
Обичам да чувствам как се лее
любовта из кръвта ми.
Обичам да чувствам как тъгата
изпива дъха ми.
Обичам тази болка,
защото ме кара да страдам по теб...
И знам, тя ще умре
едва, когато сърцето ми спре...
Обичам да посрещам изгрева с усмивка,
обичам да изпращам залеза с тъга.
Обичам за утеха в теб да се притисна,
като те няма, обичам да пиша слова...
От сълзите ти болката ще отпивам,
от устните ти бавно ще пия отрова.
Когато идваш, аз ще си отивам,
душата си ще заключа в окова.
Когато те няма - нека да ме боли,
да се боря сама с тъгата не мога.
От сълзите ще нарисувам звезди,
на сутринта ще се връщам отново.
Като вятър в душата ти ще проникна,
ще се разливам като вълна сред морето,
ще чакам тъгата някой ден да утихне
и до гроб ще те нося в сърцето!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тайнствената Todos los derechos reservados
{}
