diesto (Данаил Антонов)
1039 617
25 jul 2019, 8:00

До изобилие! 

  Poesía » De amor
579 7 8

Понякога се свивам на кълбо. 

И в мене този възел, пеперуден, 

душата ми, изпълнена с любов - 

присвива я до болка и възбуда... 

И после ме отпуска. До летаргия. 

До птичия ми полет към звездите, 

чиито брой доскоро аз не знаех, 

но повече от тях са сякаш дните, 

в които те очаквам безутешно, 

и нощем не заспивам от вълнение, 

а страстно се отдавам на копнежа, 

и после го редя в стихотворения... 

Понякога оставам до без дъх. 

От цялата ти хубост, уникална. 

Завѝра ми във вените, кръвта, 

и по̀хот ме спохожда. До скандалност... 

А после се разнежвам. До коприна. 

И ласките ми полъх, кадифен са. 

Ти толкова далеч си, но те имам. 

Родена си за мен. За теб, роден съм... 

Понякога ми липсваш до безсилие. 

Дотолкова, че нищо не изричам... 

В сърцето имам Теб. До изобилие, 

с което цял живот ще те обичам!.. 

 

Стихопат.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??