Понякога се свивам на кълбо.
И в мене този възел, пеперуден,
душата ми, изпълнена с любов -
присвива я до болка и възбуда...
И после ме отпуска. До летаргия.
До птичия ми полет към звездите,
чиито брой доскоро аз не знаех,
но повече от тях са сякаш дните,
в които те очаквам безутешно,
и нощем не заспивам от вълнение,
а страстно се отдавам на копнежа,
и после го редя в стихотворения... ...