До живот
Изгрява ден и родният Балкан
сияе гордо, сякаш позлатен е,
прегръща ме, обича само мене,
в нозете му – и сънен, и смълчан,
градът лежи ленив и странно тих,
в прозорците си слънце приютил е,
далечен спомен – бледен и безсилен,
напразно търси място в моя стих.
Душата ми нагоре търси брод.
Къпина е, но нейде сред бодлите,
от нощите грабливи вятър скрит е.
И знам, че ме обича. До живот.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
