Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
7 июл. 2024 г., 19:09  

До живот 

  Поэзия » Пейзажная
159 1 4

Изгрява ден и родният Балкан
сияе гордо, сякаш позлатен е,
прегръща ме, обича само мене,
в нозете му – и сънен, и смълчан,

 

градът лежи ленив и странно тих,
в прозорците си слънце приютил е,
далечен спомен – бледен и безсилен,
напразно търси място в моя стих.

 

Душата ми нагоре търси брод.
Къпина е, но нейде сред бодлите,
от нощите грабливи вятър скрит е.
И знам, че ме обича. До живот.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??