До живот
Изгрява ден и родният Балкан
сияе гордо, сякаш позлатен е,
прегръща ме, обича само мене,
в нозете му – и сънен, и смълчан,
градът лежи ленив и странно тих,
в прозорците си слънце приютил е,
далечен спомен – бледен и безсилен,
напразно търси място в моя стих.
Душата ми нагоре търси брод.
Къпина е, но нейде сред бодлите,
от нощите грабливи вятър скрит е.
И знам, че ме обича. До живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
