6 jul 2014, 19:38

До капка последна

1.3K 0 1

Ще пия... от мъка... ще пия,

ще пия... до капка последна,

тази горест... във мене... стихия

ще бушува с вихрушка победна.


Ще пия... от болка... ще пия,

във шемет... до несвяст... до припадък,

като вълк пред луната ще вия,

ще пронизва ме вятърът хладък.


Ще пия... ти си отиде...

още чувам стъпките в мрака,

не обърна се... секунда... да видиш

как проклинах се... хулих... и плаках.


Този свят, в миг, се срина след тебе

там, под вежди, с поглед - тъмнило,

спряло време... безпътно... без ден

и без нощи... сърцето ранило.


С песен тъжна, с рефрени горчиви,

без лъчисти акорди душевни,

само чашка, с усмивка звънлива

ме подканяше с трели напевни.


Ще пия... от мъка... ще пия,

ще пия... нова чашка... поредна,

с тази горест... във мене... стихия,

с тази жажда за ласка последна!




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...