6 jul 2014, 19:38

До капка последна

1.3K 0 1

Ще пия... от мъка... ще пия,

ще пия... до капка последна,

тази горест... във мене... стихия

ще бушува с вихрушка победна.


Ще пия... от болка... ще пия,

във шемет... до несвяст... до припадък,

като вълк пред луната ще вия,

ще пронизва ме вятърът хладък.


Ще пия... ти си отиде...

още чувам стъпките в мрака,

не обърна се... секунда... да видиш

как проклинах се... хулих... и плаках.


Този свят, в миг, се срина след тебе

там, под вежди, с поглед - тъмнило,

спряло време... безпътно... без ден

и без нощи... сърцето ранило.


С песен тъжна, с рефрени горчиви,

без лъчисти акорди душевни,

само чашка, с усмивка звънлива

ме подканяше с трели напевни.


Ще пия... от мъка... ще пия,

ще пия... нова чашка... поредна,

с тази горест... във мене... стихия,

с тази жажда за ласка последна!




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...