До край ще те пиша, любов,
щом диша животът у мене!
До крайният час - благослов,
белязал мечти споделени...
Докрай ще се връщам във рай
с горещите стъпки през ада.
Разлистил е клончета май 
в утрото росно на младост...
Докрай ще рисувам света
с рими по звездни полета
и сребърносиня луна
над облака тъмен ще свети...
До край ще танцува искра -
ярка сред буйният огън,
подпалил копнежно съня,
след който и искам, и мога
да бъда и спомен, и стих,
да бъда и смела, и нежна.
Реално съм залезът тих,
погалил морето безбрежно
на твоята волна душа
и порив свободен към лято.
Ще пиша, дори да сгреша
по листа невидим на вятър...
Докрай ще излъчавам любов
след глух от отричане час.
За сбъдване миг е готов
обич да влива у нас...
Докрай ще съм твоя любима,
за болката лек и съдба.
Докрай в редовете ни има,
изпъстрени с рими - дъга...

5.05.2018 г.
Бадемов Цвят