3 jun 2021, 22:54

До мен

  Poesía » Otra
588 1 1

Когато съм щастлива.

Когато ми върви.

Когато имам и във мене лято е.

Ти до мен ще си, нали?

 

Когато ми е тъжно.

Когато съм на дъното.

Когато нямам пукнат лев.

Когато в мен настъпи зимата.

Ти до мене ли ще си?

 

Все въпроси.

Все красиво са зададени,

а ти мълчиш.

Усмивката ти виждам я,

но в очите ти-студено е, боли.

Това ли е отговорът ти? 

 

Когато топло е и житните ми класове са тежки,

ти ще ме държиш.

Но щом настъпи зимата, а хамбарът празен е,

ще си вървиш.

 

Добре е да го знаеш.

Любовта не е само имане,

тя е нямане, тя е в добро и зло!

Ако в лошото няма те,

по-добре и в щастието да се делим! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© А. А Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...