Karolin
26 el resultado
-Жътва е. - засуети се момичето и седна в прахта. Заби кокалестите си пръсти в песачливата тънка коса.
-Калино, Калино каква ти жътва бре дете? - бабата я огледа сърдито.
-Мрът хора. Не виждаш ли какво става? Толкова измряха, а не е минала и половината година. Не мога вече.
-Какво да става? Такъв е ...
  233 
...Надеждата се заражда в мрака...
Дървото се извисяваше на високо, короната му беше се разперила на широко. По клоните тук-там имаше повяхващи листа държащи се едва, едва. Останалите бяха зелени, жълти, червени. Гледката беше необяснима, сякаш всички сезони едновременно го бяха споходили.
Селесте п ...
  342 
Не плачи за мен, а в сън ме превърни.
Запали ми свещ и ще се върна,
за да те прегърна.
Не ще те пусна да угаснеш в мрак.
Запази ме като спомен. ...
  269 
Стрелките на часовника потракваха ритмично. Само те напомняха, че времето не е спряло в действителност. Само така й се струваше. Болката от премълчаното я настигаше, завихри се около тялото й и я стисна за гърдите. Искаше да крещи, да плаче, но когато отвори уста се отрони само един безгласен, но уж ...
  317 
Несериозно, онази година беше ужасна. Започна зле, от лошо на по-лошо. Пълна трагедия. Бях решила, че ще се превръщам в онези студени, прагматични млади момичета. Без мечти и копнежи. Само с нужди, но не от топлина, имах си топлина. Голям черен лабрадор се грижеше да не ми е студено в леглото нощем. ...
  570 
Когато съм щастлива.
Когато ми върви.
Когато имам и във мене лято е.
Ти до мен ще си, нали?
Когато ми е тъжно. ...
  185 
Всяка история си има две страни.
Добрата и лошата.
Всички сме герои и злодеи, ние сме истински.
Реални, разбрани и неразбрани.
Често изгубени в превода, търсещи смисъла. ...
  444 
  991  28 
Дълго мислих, как да го кръстя това и какво да го заявя.Синковец - хвалебствено название (Нашият синковец изненада всички с изпълнението си). Държа да кажа, че си е чисто погледнато от смешната страна. Обичам си детето и мъжа. Нищо, че единият е чепат. Та така.
У дома си отглеждам от ония малки прим ...
  350  10 
  781  13 
Всички ние носим белезите си. Понякога се стараем да ги прикрием, да ги заровим сякаш никога не е било.
Друг път избираме да ги дамгосаме, открито признавайки:- "Да случи се, да оцелях. Това е моята болка, но и моята сила!"
Аз съм от вторите, избрали дамгосване за цял живот. И това е така, защото ня ...
  620  17 
Тъмнината ги поглъщаше, димът и миризмата на потни тела желаещи близост придаваше усещане за още по-задушевна обстановка. Алкохолът си казваше думата и хората ставаха все по жадни. Гърлата им изгаряха, но не за вода, не, те жадуваха страст. Жените мятаха съблазнителни погледи на този и онзи и се над ...
  480  15 
Движи се грациозно,
отличава се в тълпата.
Докоснеш ли я опиянява.
Гледа те в очите и те хваща в клопка.
Токчетата Prada, са само за подсказка. ...
  445 
Кухнята на семейство Добреви беше голяма и уютна. В момента в нея се разнасяха редица прекрасни миризми напомнящи на Сам за детството му. Той се подпря на плота и загледа майка си. Стефания подреждаше чиниите с голямо старание, на Сам му стана смешно. Откога му повтаряше, че иска да я запознае с няк ...
  446 
Бел–Роуз остана, по средата на супера като ударена с мокър парцал. Нито можеше да мръдне, нито да мигне.Усети как сърцето ѝ се свива. Видя Григор, едно от момчетата на Алексей, беше в супера с някакво момиче и той се взираше в нея, вече в продължение на минута. Как да мръдне, ако побегне ще я подгон ...
  385 
-Бел Роуз. –предъвка името й, опита го и му загорча. Бел-Роуз Стоянова-Германович. Да горчиво и тръпчиво. Загледа се навън , по прозореца се стичаха дъждовни капки. Опря глава на стъклото. Градът спеше, поне за повечето , за него и колегите му в управлението нещата стояха различно. Телефонът му звън ...
  395 
Нов ден, нов шанс. Сам стана от леглото и направо се запъти към терасата. Запали си цигара и се загледа в планината отсреща. Дежурството снощи беше тежко. Бяха ги извикали на обир на малко квартално магазинче. Женицата вътре беше страшно изплашена и само заекваше, не успя да си каже и буквата дори. ...
  413 
-Човече, защо се опитваш да се убиеш?
Сам стоеше на върха на старият лифт и гледаше право надолу към скалите.
-Качи се, не бъди страхливец!-подвикна към Павел. –Много е готино, от тук се вижда цяла София. Ето там, живее. –вдигна поглед и се загледа в еднаквите отдалеч покриви, само нейният се различ ...
  527 
Той беше откровен човек, привидно отворен към всеки. Но нещо в него беше тъмно, много тъмно. За сега добре го контролираше и криеше спотаено в дебрите на ума си. Но въпреки самоконтрола, понякога не удържаше всичко така спотаено. Лесно палеше, импулсът и бързите действия... му навличаха проблеми. А ...
  527 
Повтори го отново - жената трябва да е жена..
Знаеш ли, аз съм родена от морската пяна, а вятърът ми е баща!
Мога да съм нежна, мила и добра.
Такива ни искате вие, нали?
Покорно смирени в мъжкият ви свят. ...
  461 
Понякога ми се мълчи.
В мълчанието си сам, нали?
И все си мисля за неща:
Как устроен е света?
Колко ли тежи това, да си сам в нощта? ...
  384 
Ръцете ти са благословени. С каквото и да се захванеш можеш да се справиш. Не го забравяй!
Бъди променлива, бъди буря и стихия. Бъди непредвидима, усещай болка и тъга, за да може истински да се насладиш на радостта. Бъди мразена, за да познаваш любовта. Бъди отрова, за да те използват , като лек. Кр ...
  243 
Вдъхвам живот.
Виждам отвъд.
Внедрявам в текст.
Иначе казано, синтезирам объркания си ум.
  198 
Искам да бягам, да бягам до откат. Да не мога да си поема въздух, дробовете ми да горят, гърлото ми да е в пламъци, гръдният ми кош да боли да пулсира, сърцето ми да заплашва да го пробие. Да съм замаяна , да не мога да се задържа на крака, само така ще знам, жива съм! Жива и боля, кървя, чувствам. ...
  242 
Разказвал ли съм ти за нея? Изгледаше толкова студена и прагматична, но вгледаше ли се в очите ѝ, той откриваше нови вселени.Невидими за околните. Никой не я познаваше така както той, не допускаше друг толкова близо до болките и страховете си, до надеждите и мечтите, до най-съкровените си и дълбоки ...
  796 
Тъжна песен в тъжна утрин зазвучава,
улицата малка с бедна кръв залята,
така осъмва София на мизерия богата.
Страна вековна с традиции, но къде ù е красотата?
Отидоха си хората добри за чуждите страни ...
  674 
Propuestas
: ??:??