Когато съм щастлива.

Когато ми върви.

Когато имам и във мене лято е.

Ти до мен ще си, нали?

Когато ми е тъжно.

Когато съм на дъното.

Когато нямам пукнат лев.

Когато в мен настъпи зимата.

Ти до мене ли ще си?

Все въпроси.

Все красиво са зададени,

а ти мълчиш.

Усмивката ти виждам я,

но в очите ти-студено е, боли.

Това ли е отговорът ти? 

Когато топло е и житните ми класове са тежки,

ти ще ме държиш.

Но щом настъпи зимата, а хамбарът празен е,

ще си вървиш.

Добре е да го знаеш.

Любовта не е само имане,

тя е нямане, тя е в добро и зло!

Ако в лошото няма те,

по-добре и в щастието да се делим!