До мен
Когато съм щастлива.
Когато ми върви.
Когато имам и във мене лято е.
Ти до мен ще си, нали?
Когато ми е тъжно.
Когато съм на дъното.
Когато нямам пукнат лев.
Когато в мен настъпи зимата.
Ти до мене ли ще си?
Все въпроси.
Все красиво са зададени,
а ти мълчиш.
Усмивката ти виждам я,
но в очите ти-студено е, боли.
Това ли е отговорът ти?
Когато топло е и житните ми класове са тежки,
ти ще ме държиш.
Но щом настъпи зимата, а хамбарът празен е,
ще си вървиш.
Добре е да го знаеш.
Любовта не е само имане,
тя е нямане, тя е в добро и зло!
Ако в лошото няма те,
по-добре и в щастието да се делим!
© А. А All rights reserved.
