28 oct 2009, 12:18

До моето първо либе

1.3K 0 1

До моето първо либе

посветено на Татяна Христова

Още помня, когато те видях за първи път.
Аз бях във втори, ти - във първи клас.
Не знам какво се случи оня път,
щом чух твоя богоравен глас.

Погледна ме и нежно се усмихна.
И сякаш раят слезе на земята.
Целият свят смирено притихна,
за да усети красотата ти във тишината.

Минаха години, пораснахме малко,
но бяхме все още деца.
Тогава осъзнавах малко по малко,
че не мога да избягам аз от любовта.

Две деца, една първа целувка.
Светът - такъв, какъвто исках да бъде.
И всичко бе до болка красиво -
красота, която исках да пребъде.

Събирахме се, разделяхме се и бяхме деца.
Всичко сякаш бе невинна детска игра.

Времето отмина, пътищата ни се разделиха...
Разни субекти преминаха през нашите сърца.
Но едно нещо те никога не заличиха -
споменът за теб, споменът за мен, за любовта...

Един случаен ден, една случайна среща.
И сякаш вселената се преобърна.
Аз - млад мъж, ти - най-красивата жена.
И, като изгрева червен, ти във мен се върна.

Спомени, мечти, трепети, копнежи...
Позабравеното пламна в неудържим пожар.
И, напук на хорските неистови стремежи,
лумна тъй дълго тъпканата жар.

Горещи устни, две пламнали тела.
Две сърца, слети отново в едно.
Но защо бе толкова кратка нощта?
Защо оставих те сама във топлото легло?

Но всичко е прозрачно ясно!
За жалост ти си имаш друг.
И привилегията да се чувствам ужасно
е подарък от онзи, който аз наричам "друг".

Обичам те и не искам да го крия!
Обичам те и винаги ще е така!
Ти си белег, който не мога да изтрия.
Любов, изгаряща до болка моята душа.

Обичам те! Нима това е лудост?!
Обичам те и ще те обичам след смъртта!
Ще жертвам чест, достойнство, вяра, сили,
за да бъде споделена любовта.

Повярвай в мен, бъди със мен!
Загърби това, което е било преди.
И знай, че вече нямам сили
да пиши тези вехти, остарели рими!

Съжалявам, че така и не успя да прочетеш тези стихове. Пожелавам ти с цялото си сърце да бъдеш щастлива с онова момче, да те обича поне наполовина колкото те обичам аз и да ти даде два пъти повече, отколкото аз можех да ти дам. Ще те помня до края на живота си и ти благодаря за онази нощ - показа ми, че и аз мога да бъда щастлив... макар и за ден, два! :) Успех!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антон Городецки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Явно това момиче просто не те заслужава.... забрави я, ще срещнеш друга, истинската

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...