Oct 28, 2009, 12:18 PM

До моето първо либе 

  Poetry » Love
966 0 1

До моето първо либе

посветено на Татяна Христова

Още помня, когато те видях за първи път.
Аз бях във втори, ти - във първи клас.
Не знам какво се случи оня път,
щом чух твоя богоравен глас.

Погледна ме и нежно се усмихна.
И сякаш раят слезе на земята.
Целият свят смирено притихна,
за да усети красотата ти във тишината.

Минаха години, пораснахме малко,
но бяхме все още деца.
Тогава осъзнавах малко по малко,
че не мога да избягам аз от любовта.

Две деца, една първа целувка.
Светът - такъв, какъвто исках да бъде.
И всичко бе до болка красиво -
красота, която исках да пребъде.

Събирахме се, разделяхме се и бяхме деца.
Всичко сякаш бе невинна детска игра.

Времето отмина, пътищата ни се разделиха...
Разни субекти преминаха през нашите сърца.
Но едно нещо те никога не заличиха -
споменът за теб, споменът за мен, за любовта...

Един случаен ден, една случайна среща.
И сякаш вселената се преобърна.
Аз - млад мъж, ти - най-красивата жена.
И, като изгрева червен, ти във мен се върна.

Спомени, мечти, трепети, копнежи...
Позабравеното пламна в неудържим пожар.
И, напук на хорските неистови стремежи,
лумна тъй дълго тъпканата жар.

Горещи устни, две пламнали тела.
Две сърца, слети отново в едно.
Но защо бе толкова кратка нощта?
Защо оставих те сама във топлото легло?

Но всичко е прозрачно ясно!
За жалост ти си имаш друг.
И привилегията да се чувствам ужасно
е подарък от онзи, който аз наричам "друг".

Обичам те и не искам да го крия!
Обичам те и винаги ще е така!
Ти си белег, който не мога да изтрия.
Любов, изгаряща до болка моята душа.

Обичам те! Нима това е лудост?!
Обичам те и ще те обичам след смъртта!
Ще жертвам чест, достойнство, вяра, сили,
за да бъде споделена любовта.

Повярвай в мен, бъди със мен!
Загърби това, което е било преди.
И знай, че вече нямам сили
да пиши тези вехти, остарели рими!

Съжалявам, че така и не успя да прочетеш тези стихове. Пожелавам ти с цялото си сърце да бъдеш щастлива с онова момче, да те обича поне наполовина колкото те обичам аз и да ти даде два пъти повече, отколкото аз можех да ти дам. Ще те помня до края на живота си и ти благодаря за онази нощ - показа ми, че и аз мога да бъда щастлив... макар и за ден, два! :) Успех!

© Антон Городецки All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Явно това момиче просто не те заслужава.... забрави я, ще срещнеш друга, истинската
Random works
: ??:??