Цял живот измина, 

“Къде си ти?”

Отдавна отмина.

Искам да си те припомня. 

О, колко искам твоя 

мирис пак да спомня. 

Или поне гласа ти

как искам да го чуя. 

Не по стари касети, 

а пред мен, твоя.

Спомен не ми остана,

излишък не усещам.

Пожелавам да си с мен, 

няма как се подсещам. 

Единствено истории,

недостатъчни.

И ежедневно повтарям, 

“Моля те, се върни!”

Но теб те няма, 

а болката е голяма.

Макар и не привидно, 

ти си моето свидно. 

Обичам те, ще кажа,

но лъжа ли е? 

Не мога да покажа. 

Не знам и това е проблема,

усещам тежест в корема. 

Искам да те опозная, 

и чувствата в себе си 

все още не ще призная. 

Защото цял живот измина 

и въпроса “къде си?” 

отдавна отмина.