9 мар. 2023 г., 18:23

До моя близък непознат

389 0 0

Цял живот измина, 

“Къде си ти?”

Отдавна отмина.

 

Искам да си те припомня. 

О, колко искам твоя 

мирис пак да спомня. 

 

Или поне гласа ти

как искам да го чуя. 

Не по стари касети, 

а пред мен, твоя.

 

Спомен не ми остана,

излишък не усещам.

Пожелавам да си с мен, 

няма как се подсещам. 

 

Единствено истории,

недостатъчни.

И ежедневно повтарям, 

“Моля те, се върни!”

 

Но теб те няма, 

а болката е голяма.

Макар и не привидно, 

ти си моето свидно. 

 

Обичам те, ще кажа,

но лъжа ли е? 

Не мога да покажа. 

Не знам и това е проблема,

усещам тежест в корема. 

 

Искам да те опозная, 

и чувствата в себе си 

все още не ще призная. 

 

Защото цял живот измина 

и въпроса “къде си?” 

отдавна отмина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nadi Buzova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...