24 sept 2007, 14:49

До напролет

  Poesía
849 0 17
О,
в тази утрин светло-разноцветна
очите ми заплуваха в небето!
Лъчистия си лък
денят обтегна
и слънцето полите си запретна...
Зацопа през прошарените чувства,
прогизнали от дъжд и прозаичност
и в мене пак онази обич лумна -
омаяна от пъстра многолистност...
А топъл южен вятър затанцува
със стъпките на златна балерина
по меките килимища и друми,
по чийто стъпки лятото замина...
И босите ми пръсти оживяха
връз топлата снага на този дансинг,
От тоя спомен жълт ще стане стряха,
която до напролет ще ме пази...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....