Sep 24, 2007, 2:49 PM

До напролет

  Poetry
851 0 17
О,
в тази утрин светло-разноцветна
очите ми заплуваха в небето!
Лъчистия си лък
денят обтегна
и слънцето полите си запретна...
Зацопа през прошарените чувства,
прогизнали от дъжд и прозаичност
и в мене пак онази обич лумна -
омаяна от пъстра многолистност...
А топъл южен вятър затанцува
със стъпките на златна балерина
по меките килимища и друми,
по чийто стъпки лятото замина...
И босите ми пръсти оживяха
връз топлата снага на този дансинг,
От тоя спомен жълт ще стане стряха,
която до напролет ще ме пази...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...