До напролет
О,
в тази утрин светло-разноцветна
очите ми заплуваха в небето!
Лъчистия си лък
денят обтегна
и слънцето полите си запретна...
Зацопа през прошарените чувства,
прогизнали от дъжд и прозаичност
и в мене пак онази обич лумна -
омаяна от пъстра многолистност...
А топъл южен вятър затанцува
със стъпките на златна балерина
по меките килимища и друми,
по чийто стъпки лятото замина...
И босите ми пръсти оживяха
връз топлата снага на този дансинг,
От тоя спомен жълт ще стане стряха,
която до напролет ще ме пази...
в тази утрин светло-разноцветна
очите ми заплуваха в небето!
Лъчистия си лък
денят обтегна
и слънцето полите си запретна...
Зацопа през прошарените чувства,
прогизнали от дъжд и прозаичност
и в мене пак онази обич лумна -
омаяна от пъстра многолистност...
А топъл южен вятър затанцува
със стъпките на златна балерина
по меките килимища и друми,
по чийто стъпки лятото замина...
И босите ми пръсти оживяха
връз топлата снага на този дансинг,
От тоя спомен жълт ще стане стряха,
която до напролет ще ме пази...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
