До напролет
О,
в тази утрин светло-разноцветна
очите ми заплуваха в небето!
Лъчистия си лък
денят обтегна
и слънцето полите си запретна...
Зацопа през прошарените чувства,
прогизнали от дъжд и прозаичност
и в мене пак онази обич лумна -
омаяна от пъстра многолистност...
А топъл южен вятър затанцува
със стъпките на златна балерина
по меките килимища и друми,
по чийто стъпки лятото замина...
И босите ми пръсти оживяха
връз топлата снага на този дансинг,
От тоя спомен жълт ще стане стряха,
която до напролет ще ме пази...
в тази утрин светло-разноцветна
очите ми заплуваха в небето!
Лъчистия си лък
денят обтегна
и слънцето полите си запретна...
Зацопа през прошарените чувства,
прогизнали от дъжд и прозаичност
и в мене пак онази обич лумна -
омаяна от пъстра многолистност...
А топъл южен вятър затанцува
със стъпките на златна балерина
по меките килимища и друми,
по чийто стъпки лятото замина...
И босите ми пръсти оживяха
връз топлата снага на този дансинг,
От тоя спомен жълт ще стане стряха,
която до напролет ще ме пази...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
