До Париж и назад -1 част
4.04.2017
Пътувах със влак до Париж през Венеция
със тогава известния експрес-ОРИЕНТ".
През со̀ц-а бе гордост,бе чудо,сензация
такова пътуване,дори комплимент...
За пръв път пътувах,но вярвах в късмета,
че всичко ще мине от добре-по-добре,
а страшни неща бях изчела в резюмета-
едно да се случеше-изчезват и тез редове..
Отвличане,обири,криминални убийства
описваха,че са се случвали там.
Във облаци плувах,това не подейства ми,
дори ми изглеждаше небесен балсам
Сестра ми живееше там.За печалба не тръгнах,
а поръчки валяха от всяка посока.
Във море от "приятели" до шия потънах-
започна от тук да горчи ми живота!
Козметика искаха.Най-скъпа и маркова,
"дрешлѐта-нали там са евтини-знаеш го",
а,че без пари бях за тези ми харчове..
"сестра ти е там,де,защо колебаеш се?"
Уреди разни с габарити големи,
касети със музика-тук забранена
и още не тръгнала-от такива проблеми
се чувствах обидена и много уморена...
Изпращане беше-като на принцеса.
До тръгване с влака безкрайно се даваха
наставления,поръчки-все за свои интереси.
"Бъди жива и здрава" да кажат-забравяха...
Езика назна̀йвах,но щях да сменям влака-
лъжа е да кажа,че страх не ме бе.
При това там и никой не щеше да чака,
през разни препятствия да ме преведе..
Но казвах си-"във влака е пълно със хора,
в пътуване дълго-ще си помогнем взаимно-
ще ме упътят,покажат и ще си говорим
и тия три дни ще сме семейство единно!"
Първия ужас настъпи,когато разбрах,
че влакът ни беше с един вагон само,
и "пълно" бе само купето,което избрах
със мойта особа,но пък...куражът го няма!
Две денонощия със мрачни прогнози:
бандити нападат,ограбват ме цяла-
ще трябва ми хапче най-голяма доза,
че в "битка"със тях ще съм изнемощяла !
На помощ притече се ша̀фнер сърдечен-
с усмивки и с малко думи ме успокои.
От сръбски вагон-не много далечен
доведе партньорка при мен да седи!
Та стана и весело и с езика й се смях,
пък и той застояваше във нащо купе
Насаме тя ме учеше-да не се безспокоя -
ако и той ме нападне- спаси ще ме тя,а него- убоде!
Но..само до Венеция това бе.А той
и тя не пътуваха с мене до края-
прехвърлих се в друг влак след доста престой-
до тук беше веселото,смеха ни безкраен...
Във новия влак беше жега и пълно с туристи,
от жажда умирах,а забравих водичка,
пред очите си виждах потоци цветисти,
всички пиеха джу̀сове,аз преглъщах самичка...
По-ужасно пътуване до момента не беше-
хем уморена бях,а в таз шумотевица
не мигнах,а много и тъй ми се спеше,
че нали във престоя разглеждах Венеция...
Потопѝх се във минало - богата история:
музеи-дворци,мосто̀ве,площада "Сан Марко",
че почувствах такава огромна еуфория,
а жега бе, слънце печеше- тъй жарко!!
Реших,че на връщане ще остана за малко
и да видя курорта "Лидо̀"по "Канале Гранде"
с гондола пътувайки ,само,че жалко-
не спира тя никъде,но и то е нещо,де,хайде!!
Когато пристигнах в Париж-също дъвка изплюта.
Отдъхнах.Олекна ми.На гарата чакаше
на сестра ми фамилията,даже и куче подскачаше,
а аз бях увяхнала от битката с пътя...
И ето,започнах там да пребивавам
и реших с някои случки да ви занимавам...
С Л Е Д В А
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados