До Париж и назад

               До Париж и назад  -1 част
                                            4.04.2017

         Пътувах със влак до Париж през Венеция
         със тогава известния експрес-ОРИЕНТ".
         През со̀ц-а бе гордост,бе чудо,сензация
         такова пътуване,дори комплимент...
     За пръв път пътувах,но вярвах в късмета,
     че всичко ще мине от добре-по-добре,
     а страшни неща бях изчела в резюмета-
     едно да се случеше-изчезват и тез редове..
         Отвличане,обири,криминални убийства
         описваха,че са се случвали там.
         Във облаци плувах,това не подейства ми,
         дори ми изглеждаше небесен балсам   
     Сестра ми живееше там.За печалба не тръгнах,
     а поръчки валяха от всяка посока.
     Във море от "приятели" до шия потънах-
     започна от тук да горчи ми живота!
         Козметика искаха.Най-скъпа и маркова,
         "дрешлѐта-нали там са евтини-знаеш го",
         а,че без пари бях за тези ми харчове..
         "сестра ти е там,де,защо колебаеш се?"
     Уреди разни с габарити големи,
     касети със музика-тук забранена
     и още не тръгнала-от такива проблеми
     се чувствах обидена и много уморена...
         Изпращане беше-като на принцеса.
         До тръгване с влака безкрайно се даваха
         наставления,поръчки-все за свои интереси.
         "Бъди жива и здрава" да кажат-забравяха...
     Езика назна̀йвах,но щях да сменям влака-
     лъжа е да кажа,че страх не ме бе.
     При това там и никой не щеше да чака,
     през разни препятствия да ме преведе..
         Но казвах си-"във влака е пълно със хора,
         в пътуване дълго-ще си помогнем взаимно-
         ще ме упътят,покажат и ще си говорим
         и тия три дни ще сме семейство единно!"
     Първия ужас настъпи,когато разбрах,
     че влакът ни беше с един вагон само,
     и "пълно" бе само купето,което избрах
     със мойта особа,но пък...куражът го няма!
         Две денонощия със мрачни прогнози:
         бандити нападат,ограбват ме цяла-
         ще трябва ми хапче най-голяма доза,
         че в "битка"със тях ще съм изнемощяла !
     На помощ притече се ша̀фнер сърдечен-
     с усмивки и с малко думи ме успокои.
     От сръбски вагон-не много далечен
     доведе партньорка при мен да седи!
         Та стана и весело и с езика й се смях,
         пък и той застояваше във нащо купе
         Насаме тя ме учеше-да не се безспокоя -
         ако и той ме нападне- спаси ще ме тя,а него- убоде!
     Но..само до Венеция това бе.А той
     и тя не пътуваха с мене до края-
     прехвърлих се в друг влак след доста престой-
     до тук беше веселото,смеха ни безкраен...
         Във новия влак беше жега и пълно с туристи,
         от жажда умирах,а забравих водичка,
         пред очите си виждах потоци цветисти,
         всички пиеха джу̀сове,аз преглъщах самичка...
     По-ужасно пътуване до момента не беше-
     хем уморена бях,а в таз шумотевица
     не мигнах,а много и тъй ми се спеше,
     че нали във престоя разглеждах Венеция...
         Потопѝх се във минало - богата история:
         музеи-дворци,мосто̀ве,площада "Сан Марко",
         че почувствах такава огромна еуфория,
         а жега бе, слънце печеше- тъй жарко!!
     Реших,че на връщане ще остана за малко
     и да видя курорта "Лидо̀"по "Канале Гранде"
     с гондола пътувайки ,само,че жалко-
     не спира тя никъде,но и то е нещо,де,хайде!!
         Когато пристигнах в Париж-също дъвка изплюта.
         Отдъхнах.Олекна ми.На гарата чакаше
         на сестра ми фамилията,даже и куче подскачаше,
         а аз бях увяхнала от битката с пътя...
     И ето,започнах там да пребивавам
     и реших с някои случки да ви занимавам...
                                С Л Е Д В А