18 may 2008, 9:57

До побъркване

  Poesía
755 0 14

Да превъзмогна себе си?!

Как да стане това?!

Да ми беше някой показал,

как да живея сега.

 

От сценарий нов се нуждая,

за мойта житейска пиеса.

За комедия или за драма,

едва ли значение има това.

 

Дайте! Само да почвам,

че не издържам вече така.

Все "обиколки" да правя,

на досегашните си дела.

 

Все назад се обръщам,

но нищо окото не радва.

Все болки, бури, раздели,

навред опечалени лица.

 

Трябваше май да започна

с това да си търся надежда.

Но и за там посока ми трябва

или пък опитна ръка една.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...