18 may 2008, 9:57

До побъркване

  Poesía
753 0 14

Да превъзмогна себе си?!

Как да стане това?!

Да ми беше някой показал,

как да живея сега.

 

От сценарий нов се нуждая,

за мойта житейска пиеса.

За комедия или за драма,

едва ли значение има това.

 

Дайте! Само да почвам,

че не издържам вече така.

Все "обиколки" да правя,

на досегашните си дела.

 

Все назад се обръщам,

но нищо окото не радва.

Все болки, бури, раздели,

навред опечалени лица.

 

Трябваше май да започна

с това да си търся надежда.

Но и за там посока ми трябва

или пък опитна ръка една.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...