May 18, 2008, 9:57 AM

До побъркване

  Poetry
752 0 14

Да превъзмогна себе си?!

Как да стане това?!

Да ми беше някой показал,

как да живея сега.

 

От сценарий нов се нуждая,

за мойта житейска пиеса.

За комедия или за драма,

едва ли значение има това.

 

Дайте! Само да почвам,

че не издържам вече така.

Все "обиколки" да правя,

на досегашните си дела.

 

Все назад се обръщам,

но нищо окото не радва.

Все болки, бури, раздели,

навред опечалени лица.

 

Трябваше май да започна

с това да си търся надежда.

Но и за там посока ми трябва

или пък опитна ръка една.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...