24 jun 2008, 0:41

до поискване

  Poesía
1.3K 0 7
 

Сърцето е залог, за всичкото сърдечно.

Както >истина< е задължително условие, за всичко истинско.

А рискът си е риск. Не и за мен.

Не успявам да обичам само... себе си.

Там е територията - притежавам, разполагам, имам се.

Не е обичане.

 

Виртуален свят ли?

Думите и мислите, и чувствата.

Мечтите също (в предпочитаният случай).

И зововете на мераците - когато искам още.

 

Безобиден съм... (двусмислено). Така де - безопасен.

Най-опасен съм, когато се изплаквам -

някой се тормози. И съм без-обиден.

Там съм половини: имам (вече) множество константи-

за устойчивост, но и сетивност - за виталност.

(Най-празен съм, когато съм непоклатим или безгрешен.)

 

Ако с мъката на друг ме заболи,

пак с друг, ще се зарадвам истински.

С готова радост ли и мъка се родих?

После ги научих ... дълго е.

Накратко - компилация. И буца пръст, разбира се.

*

Кому е нужен >бяс<? (Познавам ги поименно).

И кой си няма >бяс< (не питам!) и нещо за обичане.

*

А Любовта ми е позната, в най-различни естества и форми,

често и по съвместителство. Не се натрапва

не придиря и не тръгва не прогонена.

Щом в мен е - аз ли? Тя даже не е моя - а от някъде.

 

Всъщност ми се случвате!

Нима не Ви познах прекрасни? Ако се случи друго...

не мога ли да кажа - късно е,

да сложа в шкаф >подробности<?

Съмнявам ли се, че сте нечий тих разкош,

уют и топла щедрост?

Бих завиждал, ако имах право...

май все виртуални стойности.

Живея ги. А виртуалното е най-витално!

Отвъд подробностите са вълните ендорфинени,

където случвате се по брилянтния и необятен,

неочакван и непредпоставен (с >искам<) начин.

Не се пестите и сте убедителни!

 

П.П. На друго място бях попитал:

"Добродетел ли е откровеността?"

...

 

Намерих Вас! Но отговори...(трябваше... линеен ускорител.)

Защото - >искам<, си е искам. А цената трябва да се плаща!

Другото лъжа е... или кражба.

 

Сърцето е залог...

***

(и то не е от мен - дължа го и... сънува само истини)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...