до поискване
Сърцето е залог, за всичкото сърдечно.
Както >истина< е задължително условие, за всичко истинско.
А рискът си е риск. Не и за мен.
Не успявам да обичам само... себе си.
Там е територията - притежавам, разполагам, имам се.
Не е обичане.
Виртуален свят ли?
Думите и мислите, и чувствата.
Мечтите също (в предпочитаният случай).
И зововете на мераците - когато искам още.
Безобиден съм... (двусмислено). Така де - безопасен.
Най-опасен съм, когато се изплаквам -
някой се тормози. И съм без-обиден.
Там съм половини: имам (вече) множество константи-
за устойчивост, но и сетивност - за виталност.
(Най-празен съм, когато съм непоклатим или безгрешен.)
Ако с мъката на друг ме заболи,
пак с друг, ще се зарадвам истински.
С готова радост ли и мъка се родих?
После ги научих ... дълго е.
Накратко - компилация. И буца пръст, разбира се.
*
Кому е нужен >бяс<? (Познавам ги поименно).
И кой си няма >бяс< (не питам!) и нещо за обичане.
*
А Любовта ми е позната, в най-различни естества и форми,
често и по съвместителство. Не се натрапва
не придиря и не тръгва не прогонена.
Щом в мен е - аз ли? Тя даже не е моя - а от някъде.
Всъщност ми се случвате!
Нима не Ви познах прекрасни? Ако се случи друго...
не мога ли да кажа - късно е,
да сложа в шкаф >подробности<?
Съмнявам ли се, че сте нечий тих разкош,
уют и топла щедрост?
Бих завиждал, ако имах право...
май все виртуални стойности.
Живея ги. А виртуалното е най-витално!
Отвъд подробностите са вълните ендорфинени,
където случвате се по брилянтния и необятен,
неочакван и непредпоставен (с >искам<) начин.
Не се пестите и сте убедителни!
П.П. На друго място бях попитал:
"Добродетел ли е откровеността?"
...
Намерих Вас! Но отговори...(трябваше... линеен ускорител.)
Защото - >искам<, си е искам. А цената трябва да се плаща!
Другото лъжа е... или кражба.
Сърцето е залог...
***
(и то не е от мен - дължа го и... сънува само истини)
© Илиян All rights reserved.
