До последния ми дъх дори...
Когато някой те обича,
ставаш малко променен,
светът за тебе е различен,
от любов си озарен.
Нощите са романтични,
дните по-красиви и от рай,
някак сме различни
и искаме това да няма край.
И всеки миг, във който дишаш,
нежно чувство в теб гори...
Скъпа, можеш ли да ме обичаш
до последния ми дъх дори?
Защото, когато няма кой да те обича,
в душата ти е някак пусто,
животът в болка те облича,
че умираш имаш чувство.
И всеки ден е тъжен и самотен,
сякаш си планета без луна,
сякаш си завинаги изгубен
в пътищата на твоята съдба!
Сърце мое, няма как да го отричаш,
ти търсиш пак някакви искри,
затова, любима, можеш ли да ме обичаш
до последния ми дъх дори?...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Илия Кузев Todos los derechos reservados
