До последния ми дъх дори...
Когато някой те обича,
ставаш малко променен,
светът за тебе е различен,
от любов си озарен.
Нощите са романтични,
дните по-красиви и от рай,
някак сме различни
и искаме това да няма край.
И всеки миг, във който дишаш,
нежно чувство в теб гори...
Скъпа, можеш ли да ме обичаш
до последния ми дъх дори?
Защото, когато няма кой да те обича,
в душата ти е някак пусто,
животът в болка те облича,
че умираш имаш чувство.
И всеки ден е тъжен и самотен,
сякаш си планета без луна,
сякаш си завинаги изгубен
в пътищата на твоята съдба!
Сърце мое, няма как да го отричаш,
ти търсиш пак някакви искри,
затова, любима, можеш ли да ме обичаш
до последния ми дъх дори?...
© Илия Кузев All rights reserved.
