23 feb 2010, 10:51

До разсъмване

  Poesía
1.3K 0 6

„Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,

 а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”


                                                                                        Самюъл Колдридж

 

Ела тази нощ

на брега лунносребърен,

когато залезът тихо пристъпва.

Ще те чака там едно момиче

да те научи да танцуваш.

До разсъмване...

Ще стихнат пак огньове

еньовденски,

дочакали рождението на зората.

Топлината от нозете ви танцували

дълго пясъкът ще помни...

Ще трепнеш и ще се събудиш.

Ще се завърне дрипава душата ти,

ще легне на дланта ти в раковината.

Ще усетиш тръпнещи нозете си...

 

Сънува ли я или беше истина

зеленооката,

която с теб танцува

до разсъмване...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, Борис и Кръстина, за коментара!
  • Красиво се завръща блудната душа!
  • "Ще се завърне дрипава душата ти"
    ........................................
    Оригинална и силна метафора!
    Много образен и докосващ сърцето стих!
    Пожелавам сбъднати мечти!
    Поздрави и за влюбената лирическа, и за
    прекрасната поетеса! БЪДИ!
  • Благодаря ти, Ангел, че намина, че не си ме забравил!
    Георги, Благодаря за коментара - ще си взема бележка!
  • хареса ми
    и най вече това:

    ...
    когато залезът тихо пристъпва.
    Ще те чака там едно момиче
    да те научи да танцуваш.
    До разсъмване...

    ...
    но ти трябват повече срички в последния стих (от тези дето копирах)
    или да не е отделно изречение
    паузата не ми хареса

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...