23 feb 2010, 10:51

До разсъмване 

  Poesía
1013 0 6

„Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,

 а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”


                                                                                        Самюъл Колдридж

 

Ела тази нощ

на брега лунносребърен,

когато залезът тихо пристъпва.

Ще те чака там едно момиче

да те научи да танцуваш.

До разсъмване...

Ще стихнат пак огньове

еньовденски,

дочакали рождението на зората.

Топлината от нозете ви танцували

дълго пясъкът ще помни...

Ще трепнеш и ще се събудиш.

Ще се завърне дрипава душата ти,

ще легне на дланта ти в раковината.

Ще усетиш тръпнещи нозете си...

 

Сънува ли я или беше истина

зеленооката,

която с теб танцува

до разсъмване...

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви, Борис и Кръстина, за коментара!
  • Красиво се завръща блудната душа!
  • "Ще се завърне дрипава душата ти"
    ........................................
    Оригинална и силна метафора!
    Много образен и докосващ сърцето стих!
    Пожелавам сбъднати мечти!
    Поздрави и за влюбената лирическа, и за
    прекрасната поетеса! БЪДИ!
  • Благодаря ти, Ангел, че намина, че не си ме забравил!
    Георги, Благодаря за коментара - ще си взема бележка!
  • хареса ми
    и най вече това:

    ...
    когато залезът тихо пристъпва.
    Ще те чака там едно момиче
    да те научи да танцуваш.
    До разсъмване...

    ...
    но ти трябват повече срички в последния стих (от тези дето копирах)
    или да не е отделно изречение
    паузата не ми хареса
  • Ще я сънувам, Ваня!
    Чудесен стих!
Propuestas
: ??:??