До разсъмване
„Ако човек има чудесен сън и си донесе от него прекрасна роза,
а после се събуди с роза в ръка, значи сънят е бил истина.”
Самюъл Колдридж
Ела тази нощ
на брега лунносребърен,
когато залезът тихо пристъпва.
Ще те чака там едно момиче
да те научи да танцуваш.
До разсъмване...
Ще стихнат пак огньове
еньовденски,
дочакали рождението на зората.
Топлината от нозете ви танцували
дълго пясъкът ще помни...
Ще трепнеш и ще се събудиш.
Ще се завърне дрипава душата ти,
ще легне на дланта ти в раковината.
Ще усетиш тръпнещи нозете си...
Сънува ли я или беше истина
зеленооката,
която с теб танцува
до разсъмване...
© Ваня All rights reserved.
