До сетния ми дъх
Ти си моят път, постлан със рози.
Все по него ли към теб ще тичам?
Безвъзвратно хвърлила окови.
Винаги ли тебе ще обичам?
Ти си утрото в деня ми прозаичен.
Все със теб ли ще подслаждам си кафето?
И дъждът в душата ми е носталгичен,
не послушам ли във мен детето.
Ти си слънчевият лъч, искрящ в очите.
Шеметно ли трябва да те искам?
Не оставяш без надзор мечтите. ...