adi_adi_adi (Ади) adi_adi_adi (Ади)
29
Jun 23, 2010, 12:56 PM

До сетния ми дъх

  Poetry
1.3K 0 2

До сетния ми дъх

 

Ти си моят път, постлан със рози.

Все по него ли към теб ще тичам?

Безвъзвратно хвърлила окови.

Винаги ли тебе ще обичам?

 

Ти си утрото в деня ми прозаичен.

Все със теб ли ще подслаждам си кафето?

И дъждът в душата ми е носталгичен,

не послушам ли във мен детето.

 

Ти си слънчевият лъч, искрящ в очите.

Шеметно ли трябва да те искам?

Не оставяш без надзор мечтите.

Още ли? До края ще те искам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ади All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0