До следващия нощен час
Във тази дълга нощ отново
събудих се, не ми се спи
и само времето виновно
е спряло някак да върви.
Дълбоко някъде в сърцето
далечен спомен, скъп и мил,
докосва мислите ми, ето,
забравен в тях се е укрил.
Във тази нощ аз искам тебе –
Вселената ми подари!
Побързай, вече няма време,
нощта сега ще превали!
На сутринта ще бъде друго,
за тебе ще забравя аз
и ще отсъстваш дълго, дълго –
до следващия нощен час.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados