До следващия нощен час

Във тази дълга нощ отново

събудих се, не ми се спи

и само времето виновно

е спряло някак да върви.

Дълбоко някъде в сърцето

далечен спомен, скъп и мил,

докосва мислите ми, ето,

забравен в тях се е укрил.

Във тази нощ аз искам тебе –

Вселената ми подари!

Побързай, вече няма време,

нощта сега ще превали!

На сутринта ще бъде друго,

за тебе ще забравя аз

и ще отсъстваш дълго, дълго –

до следващия нощен час.

                  Мария Мустакерска