23 jun 2019, 1:26

До сърцето

  Poesía
721 4 3

 

До сърцето

 

Появява се. Изчезва за миг. 
По-красива от вселената ни 
и по-топла от милувка на сън. 
С бяла роза скрива снощния път. 


Няма смисъл да измислям света. 
Липсват сили - да опазят греха. 
Днес сме бледи и извивки на дим. 
В облак спим и търсим как да летим. 

С теб съм, стига да ми кажеш, че съм,

а стъблото ни е синя тъма. 
Този изгрев е за двама роден 
и катери стръмен сив континент.

 

С розов дъх ми подлудяваш деня. 
С нежен глас разтапяш хладна вина 
и прегръдка влива влюбване в мен.

Радост имам си - да бъда, поне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви много!
  • Всяко едно редче е като звездичка от съзвездието на една вселена -„ До сърцето„! Много ми хареса! Искрени поздравления!
  • Отново използваш техниката на съзвучно завършващи съседни двойки редове във всеки един куплет, Йоана, за да постигнеш онази топлота и поетична ефирност, така характерни за твоя стил на писане, отличим от стила на всеки друг автор! Разбира се главният ефект идва предимно от богатата ти метафоричност и образност, нещо, което по принцип е вродено и е дарба в най-чист вид. Точно това само с работа не се постига. То е творческа привилегия, давана ни от Бога!

    "С теб съм, стига да ми кажеш, че съм, а стъблото ни е синя тъма.
    Този изгрев е за двама роден и катери стръмен сив континент.
    С розов дъх ми подлудяваш деня. С нежен глас разтапяш хладна вина
    и прегръдка влива влюбване в мен. Радост имам си - да бъда, поне."

    Феноменални редове, които не мога да отмина с мълчание. Поздравление и в Любими!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...