limeruna (Йоана)
565 3355
Jun 23, 2019, 1:26 AM

До сърцето 

  Poetry
585 4 3

 

До сърцето

 

Появява се. Изчезва за миг. 
По-красива от вселената ни 
и по-топла от милувка на сън. 
С бяла роза скрива снощния път. 


Няма смисъл да измислям света. 
Липсват сили - да опазят греха. 
Днес сме бледи и извивки на дим. 
В облак спим и търсим как да летим. 

С теб съм, стига да ми кажеш, че съм,

а стъблото ни е синя тъма. 
Този изгрев е за двама роден 
и катери стръмен сив континент.

 

С розов дъх ми подлудяваш деня. 
С нежен глас разтапяш хладна вина 
и прегръдка влива влюбване в мен.

Радост имам си - да бъда, поне.

© Йоана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви много!
  • Всяко едно редче е като звездичка от съзвездието на една вселена -„ До сърцето„! Много ми хареса! Искрени поздравления!
  • Отново използваш техниката на съзвучно завършващи съседни двойки редове във всеки един куплет, Йоана, за да постигнеш онази топлота и поетична ефирност, така характерни за твоя стил на писане, отличим от стила на всеки друг автор! Разбира се главният ефект идва предимно от богатата ти метафоричност и образност, нещо, което по принцип е вродено и е дарба в най-чист вид. Точно това само с работа не се постига. То е творческа привилегия, давана ни от Бога!

    "С теб съм, стига да ми кажеш, че съм, а стъблото ни е синя тъма.
    Този изгрев е за двама роден и катери стръмен сив континент.
    С розов дъх ми подлудяваш деня. С нежен глас разтапяш хладна вина
    и прегръдка влива влюбване в мен. Радост имам си - да бъда, поне."

    Феноменални редове, които не мога да отмина с мълчание. Поздравление и в Любими!
Random works
: ??:??