До сърцето
До сърцето
Появява се. Изчезва за миг.
По-красива от вселената ни
и по-топла от милувка на сън.
С бяла роза скрива снощния път.
Няма смисъл да измислям света.
Липсват сили - да опазят греха.
Днес сме бледи и извивки на дим.
В облак спим и търсим как да летим.
С теб съм, стига да ми кажеш, че съм,
а стъблото ни е синя тъма.
Този изгрев е за двама роден
и катери стръмен сив континент.
С розов дъх ми подлудяваш деня.
С нежен глас разтапяш хладна вина
и прегръдка влива влюбване в мен.
Радост имам си - да бъда, поне.
© Йоана All rights reserved.
