До теб
Искаш ли пред теб да коленича,
като най-верния слуга - пръв?
Не виждаш ли - посиняла съм от бича,
от устни, стискани до кръв?
В ръцете ти изгубена сега,
не искам ти да молиш за повече от топлина!
Че горещо съм те прелъстила - забрави,
не опитвай да си спомниш влюбените ми очи!
Гальовните ти ласки в мен не стихват,
ето ги ръцете ти в нощта.
Тялото ти иска мен да пие,
да се изгубим в тишина.
Да съм твоя така желая, да не спираи да ме искаш,
в твоите тласъци да изгоря!
Да съм безсилна и да моля за още от греховността!
Да дишам върху теб, върху голото ти тяло,
дето мойто обвило е изцяло!
Да те усещам в мен притиснат, дъха ми ти да спреш,
да си с мен единствено - в моя свят да се озовеш!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Фатиме Тибер Todos los derechos reservados
