Пропукала съм утрото на декемврийски студ,

сразила границата с нямото.

Нечленоразделно ехо бил порива на слъзните канали,

водовъртежно очертало обозримата ми сцена.

И ето на, поела дъх, съм вмъкната в местоимение-

за по отчетливо заглавие ми дали.

Аз стръв за глаголоблудстващите мисли-

новопоявила съм надежда на отците.

Започнала съм с просто изречение, 

препъвала съм се в съюзите, изричала съм междуметия,

пропускала и запетайките, поднасяла на място въпросителни.

И някак неусетно, далновидна се събудих

след щекотливия урок.

Сега смирена, ще попивам от всемира с отворени очи,

и удивителните ще възторгват.

На ясно съм - до точка ще трябва някога да свърна,

когато граматически скроя на минало-сегашно словосборът.

Но то е в ланшно време, съвремието ми е многоточие.