19 авг. 2022 г., 14:17

До точката

417 0 0

Пропукала съм утрото на декемврийски студ,

сразила границата с нямото.

Нечленоразделно ехо бил порива на слъзните канали,

водовъртежно очертало обозримата ми сцена.

И ето на, поела дъх, съм вмъкната в местоимение-

за по отчетливо заглавие ми дали.

Аз стръв за глаголоблудстващите мисли-

новопоявила съм надежда на отците.

Започнала съм с просто изречение, 

препъвала съм се в съюзите, изричала съм междуметия,

пропускала и запетайките, поднасяла на място въпросителни.

И някак неусетно, далновидна се събудих

след щекотливия урок.

Сега смирена, ще попивам от всемира с отворени очи,

и удивителните ще възторгват.

На ясно съм - до точка ще трябва някога да свърна,

когато граматически скроя на минало-сегашно словосборът.

Но то е в ланшно време, съвремието ми е многоточие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония ИВАНОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...