19.08.2022 г., 14:17

До точката

414 0 0

Пропукала съм утрото на декемврийски студ,

сразила границата с нямото.

Нечленоразделно ехо бил порива на слъзните канали,

водовъртежно очертало обозримата ми сцена.

И ето на, поела дъх, съм вмъкната в местоимение-

за по отчетливо заглавие ми дали.

Аз стръв за глаголоблудстващите мисли-

новопоявила съм надежда на отците.

Започнала съм с просто изречение, 

препъвала съм се в съюзите, изричала съм междуметия,

пропускала и запетайките, поднасяла на място въпросителни.

И някак неусетно, далновидна се събудих

след щекотливия урок.

Сега смирена, ще попивам от всемира с отворени очи,

и удивителните ще възторгват.

На ясно съм - до точка ще трябва някога да свърна,

когато граматически скроя на минало-сегашно словосборът.

Но то е в ланшно време, съвремието ми е многоточие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония ИВАНОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...