3 jul 2007, 20:57

До вчера...

  Poesía
792 2 9
До вчера бях изгубена и ничия.
Отчаяно се лутах без посока.
И вярвах в любовта и я отричах,
и търсех цел и място във живота.

До вчера бях от болки изтъкана.
Денят ми бе поредица от грешки.
Подвластна на интриги и закани,
препъваха ме клюки и насмешки.

До вчера се страхувах. Бях самотна.
Боях се да обичам и да страдам.
Но щастието винаги е потно
и винаги боли кагато падаш.

До вчера...
Но сега е вече днес...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...