3 jul 2007, 20:57

До вчера...

  Poesía
789 2 9
До вчера бях изгубена и ничия.
Отчаяно се лутах без посока.
И вярвах в любовта и я отричах,
и търсех цел и място във живота.

До вчера бях от болки изтъкана.
Денят ми бе поредица от грешки.
Подвластна на интриги и закани,
препъваха ме клюки и насмешки.

До вчера се страхувах. Бях самотна.
Боях се да обичам и да страдам.
Но щастието винаги е потно
и винаги боли кагато падаш.

До вчера...
Но сега е вече днес...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...